+359878941010 manager@qlife.bg
Select Page
Депресия и хранителни разстройства
селен

Автор

МЦ Качествен Живот

МЦ Качествен Живот

Време за четене

Със сигурност познаваш това чувство: сутрин едва ставаш от леглото, мислиш за задачите през деня, всичко ти се струва невъзможно и имаш лошо настроение.

Лекарят или психологът биха казали, че няма нищо тревожно, това е “просто” депресивно настроение. В тази статия ще откриеш какво да направиш, ако страдаш от хранително разстройство, свързано с депресия.

За депресивното настроение допринасят различни фактори, може би спор, натиск за изпълнение на задача в работата или нещо неприятно, случило се с твой близък.  

Депресивното настроение обикновено има външна причина и психиката се възстановява почти от само себе си след определен период от време. Преодоляването на тези настроения може да бъде и подпомогнато от консултация със специалист по психично здраве, особено за по-малко устойчивите хора.

За разлика от депресивните настроения “истинската” депресия – т.нар. ендогенна депресия – е основна атипична форма на депресия. В този случай отключващите фактори са вътрешни: биологичните процеси в организма предизвикват метаболитно разстройство в мозъка.

И в двата случая обаче много от когнитивните процеси и процесите в нервната система са много сходни.

Симптоми на депресията и депресивните настроения

Симптомите включват: внезапна загуба на енергия и интерес към ежедневните задължения, форми на тревожност, нарушения на съня, нарушени междуличностни умения и лоша концентрация, замайване, главоболие, болки в раменете и гърба, болки в корема и храносмилателни проблеми.

Увеличаването или намаляването на теглото, ниското самочувствие, чувството за безпомощност, липсата на надежда за бъдещето са признаци на депресия, ако се проявяват непрекъснато за по-дълъг период от време (поне две седмици).

Физиологията влияе върху настроението

Хормоните на релаксацията включват серотонин и допамин, а хормоните на активацията – адреналин и норепинефрин. Те до голяма степен изпълняват ролята да ни направят по-осъзнати и съсредоточени върху всичко около нас.

Кортизолът – хормонът на стреса, се освобождава като реакция на организма към активиращите фактори. Той обаче има ролята да поддържа процесите в организма балансирани в сложни или застрашаващи ситуации.

Той също така потиска тези, които не са необходими в момента, като например храносмилането или участието на имунната система.

Кортизолът регулира настроението, мотивацията или негативни емоции като страх.

Нарушаването на хормоналния баланс води до физически и психологични симптоми.

Проучванията показват, че високите нива на кортизол оказват влияние върху обмяната на веществата, при което организмът по-лесно складира мастни клетки.

Едно по-продължително състояние на депресия предизвиква стрес в организма, който повишава нивата на кортизол и по този начин увеличава и риска от наднормено тегло.

Освен това хормоналният дисбаланс, причинен от стреса, може да допринесе за психологическата уязвимост, както и нарушенията в метаболизма на щитовидната жлеза. Но лекарствата, използвани за лечение на депресия (и не само!!!), също могат да доведат до увеличаване на теглото.

Заболявания в резултат на хранителни разстройства

 

В контекста на депресията, психологически фактори като социална критика и натиск, депресия и социална изолация благоприятстват развитието на хранителни разстройства, тъй като психиката често използва компенсаторни методи, за да справи.

Така булимията и анорексията не са просто лоши хранителни навици, а сериозни психични разстройства.

Анорексия нервоза описва, от една страна, системния отказ на човека да се храни, а от друга – злоупотребата с очистителни, клизми, диуретици и физически упражнения. Тя се проявява на фона на постоянна неудовлетвореност от себе си, желание да се отслабне и да се избегне напълняването.

Това обяснява защо се среща огромен процент от момичетата и младите жени в юношеска възраст. Физиологичните последици могат да бъдат опустошителни, като в 10% от случаите водят до смърт.

Булимия нервоза е до известна степен противоположност на анорексията и се характеризира с патологично преяждане. В много случаи преяждането е последвано от силно чувство за вина и като следствие от това – отчаяни усилия за поправяне на стореното. Така най-известното и драматично действие е провокирането на повръщане.

Тялото отчаяно търси компенсация, така че на психологическо ниво се води драматична битка между желанието да не се яде и търсенето на храна от страна на тялото. Булимията се среща по-често и при тийнейджъри и млади жени.

Лечение на депресия, анорексия и булимия

Това лечение е много сложно и включва мултидисциплинарен екип от специалисти:

– Необходима е психотерапия/когнитивно-поведенческа терапия, за да се идентифицират негативните убеждения и навици. Те учат как да се справиш с нервността, несигурността и тревожността си и да преодоляваш социалната фобия.

Медикаментозното лечение включва предписване на антидепресанти за лечение на депресията.

– Понякога, за определен период от време може да се наложи хоспитализация, ако депресията, булимията и/или анорексията са оставили тежки последици върху организма.

Обучението по хранене има за цел да се разберат и нормализират моделите на хранене.

Индивидуалния подход към лечението е от съществено значение, тъй като някои хора са възприемчиви към медикаменти, а други се справят много добре само с психотерапия.

Откъде да започнеш

Първата стъпка е да признаеш пред себе си, че този проблем съществува и да потърсиш помощ от специалист.

Изследването и анализът на жива капка кръв, извършвано от лекар-специалист, дава ясна оценка на физиологичното състояние и завършва с терапевтичен план за прием на подходящи хранителни добавки, заедно с допълнителни насоки към други специалисти.

Втората стъпка е да намериш психиатър, психотерапевт или холистичен терапевт, който има опит в лечението на депресия, съчетана с хранителни разстройства.

Допълнителна стъпка е и работата с нутрициолог с опит с хранителните разстройства.

В зависимост от състоянието в началото на терапията, лечението е продължително (поне 6 месеца, често дори години) и успехът му зависи най-вече от личната готовност на пациента да се промени.

 

Автор: Емес Вебер, психологически съветник, Румъния

Свързани статии

Емоционалното хранене в борбата срещу наднорменото тегло

Емоционалното хранене в борбата срещу наднорменото тегло

Може би сте се чудили защо понякога, дори и да се храните „здравословно“, все пак изпитвате остра нужда от сладкиши, солени закуски или прекомерни порции. Може би сте пробвали диети, които не са дали резултат, или сте забелязали, че по време на стресови периоди...

Риск от остеопороза след 35-годишна възраст

Риск от остеопороза след 35-годишна възраст

АвторКакво трябва да знаят жените след 35-годишна възраст. Какво е остеопорозата и защо тя не е само заболяване на възрастните хора: Остеопорозата е системно заболяване на скелета, характеризиращо се с намалена костна маса и увреждане на микроархитектурата на костната...

Разбий митовете за диабета

Разбий митовете за диабета

АвторЗахарният диабет е едно от най-често срещаните и в същото време погрешно разбирани хронични заболявания. В световен мащаб около 589 милиона възрастни живеят с това заболяване (1 на 9 възрастни), като се очаква този брой да нарасне до 853 милиона до 2050 г.  Още...

Предложения в нашия онлайн магазин