Какво трябва да знаят жените след 35-годишна възраст.

Какво е остеопорозата и защо тя не е само заболяване на възрастните хора:

Остеопорозата е системно заболяване на скелета, характеризиращо се с намалена костна маса и увреждане на микроархитектурата на костната тъкан, което води до повишена чупливост на костите и риск от фрактури, особено в областта на гръбначния стълб, таза и дисталната част на предмишницата.

Въпреки че често се свързва с напредналата възраст, остеопорозата не е изключително заболяване на възрастните хора. Процесът на костна деминерализация може да започне много по-рано, особено при наличието на рискови фактори като дефицит на витамин D и калций, заседнал начин на живот, тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, определени ендокринни заболявания (като хипертиреоидизъм или хипогонадизъм), дългосрочно лечение с кортизони или хранителни разстройства.

Остеопорозата може да засегне и млади хора, включително жени в перименопауза или млади мъже, особено ако има генетична предразположеност или хронични заболявания, които влияят на костния метаболизъм.

Ранното откриване чрез оценка на костната минерална плътност (DEXA) и възприемането на активен и балансиран начин на живот са от съществено значение за превенцията и контрола на развитието на заболяването. Образованието по отношение на костното здраве трябва да започва рано, не само при възрастните хора, за да се намали дългосрочното въздействие на остеопорозата върху качеството на живот.

Ранни рискови фактори за остеопороза:

Остеопорозата може да има инсидиозно развитие, а идентифицирането на ранните рискови фактори е от съществено значение за превенцията и ранната интервенция. Сред тях продължителната аменорея, особено вторичната функционална аменорея (често срещана при спортистки или в контекста на хранителни разстройства), е тревожен сигнал. Липсата на менструален цикъл води до дефицит на естрогени, хормони, които са от съществено значение за поддържането на костната плътност.

Хормоналните дисбаланси, като хипогонадизъм, хиперпролактинемия, хипертиреоидизъм или синдром на Кушинг, могат да ускорят костната резорбция и да компрометират костното образуване. Освен това, фамилната анамнеза за остеопороза или фрактури от крехкост представлява важен предсказващ фактор, който предполага генетичен компонент в етиопатогенезата на заболяването.

Други рискови фактори включват ниско телесно тегло (индекс на телесна маса < 18,5 kg/m²), хроничен дефицит на калций и витамин D, заседнал начин на живот, активно пушене, прекомерна консумация на алкохол и дългосрочно използване на глюкокортикоиди или други лекарства с отрицателни ефекти върху костния метаболизъм (антиепилептици, ароматазни инхибитори, протонни помпи инхибитори).

Преждевременната оценка на тези фактори се препоръчва, особено при популациите с повишен риск, за прилагане на превантивни мерки, които да запазят костната маса и да намалят риска от фрактури през следващите десетилетия.

Ролята на хормоните за здравето на костната система:

Костната хомеостаза е сложен процес, фино регулиран от взаимодействието между костните клетки (остеобласти, остеокласти, остеоцити) и различни ендокринни фактори, сред които половите хормони играят основна роля.

Естрогените имат значителен защитен ефект върху костите, като инхибират остеокластичната активност и стимулират остеобластичната активност. Освен това, естрогените модулират експресията на RANKL и остеопротегерина (OPG), фактори, които са от съществено значение за баланса между резорбцията и костното образуване. Дефицитът на естрогени, характерен за жените в постменопауза, води до увеличаване на остеокластната активност и ускоряване на загубата на костна маса, особено през първите години след настъпването на менопаузата.

Прогестеронът допринася за регулирането на костното преобразуване, особено чрез поддържане на костното образуване. Въпреки че ефектът му е по-слаб в сравнение с този на естрогените, той става значим в контекста на хормоналните дисбаланси преди менопаузата или при синдромите с лутеална недостатъчност.

Кортизолът, глюкокортикоиден хормон, който се освобождава при хроничен стрес или се прилага терапевтично, има пряко отрицателно въздействие върху костите. Той инхибира пролиферацията на остеобластите, стимулира тяхната апоптоза и увеличава костната резорбция. Хиперактивността на HPA (хипоталамо-хипофизно-надбъбречната) ос, често срещана при хроничен стрес или при синдрома на Кушинг, е свързана с повишен риск от вторична остеопороза.

В постменопаузалния период драстичното понижение на нивото на естрогените е основният фактор за остеопороза тип I (постменопаузална), която засяга предимно костната трабекула и увеличава риска от вертебрални фрактури. При липса на подходяща терапевтична или превантивна интервенция, загубата на костна маса се ускорява, което оказва значително влияние върху качеството на живот и подвижността на възрастните жени.

Препоръчителни изследвания и анализи при оценката и мониторинга на остеопорозата:

За ранна диагностика и ефективно лечение на остеопорозата са необходими специфични параклинични изследвания и лабораторни тестове, които да оценят костната плътност, метаболитния статус и вторичните рискови фактори.

1. Остеоденситометрия (DEXA – Dual-Energy X-ray Absorptiometry)

o Представлява метод по избор за измерване на костната минерална плътност (BMD), особено в областта на лумбалната колона и шийката на бедрената кост.

o Препоръчва се при:

– жени > 65 години и мъже > 70 години, независимо от други рискови фактори;

– жени < 65 години и мъже < 70 години с рискови фактори (ранна менопауза, фамилна анамнеза за фрактури, лечение с кортизони, ендокринни заболявания и др.);

– пациенти с фрактури на крехкост след 50-годишна възраст.

o Честота: на всеки 2 години или ежегодно, ако се провежда лечение и се желае мониторинг на ефективността.

2. Рентгенови снимки на костите

o Използват се за идентифициране на безсимптомни фрактури на прешлените.

o Показани са при пациенти със значителна загуба на височина (> 4 cm) или необясними болки в гърба и кръста.

3. Лабораторни изследвания

За изключване на вторични причини за остеопороза и оценка на фосфо-калциевия метаболизъм:

o Общо серумно калциево ниво и коригирано спрямо албумина

o Фосфатемия

o 25(OH) витамин D (серумен витамин D)

– оптимално ниво > 30 ng/mL; стойности под 20 ng/mL показват сериозен дефицит.

o Интегрен ПТГ (паратироиден хормон)

o Маркери за костна резорбция: CTX (C-терминален телопептид)

o Маркери за костна формация: остеокалцин, алкална костна фосфатаза

o ТСГ, за изключване на хипертиреоидизъм

o Свободен и общ тестостерон (при мъжете)

o FSH, LH, естрадиол (при жени в перименопауза)

o Плазмен кортизол и/или тест за супресия с дексаметазон, ако се подозира хиперкортизолизъм

4. Оценка на бъбречната и чернодробната функция

o Урея, креатинин, креатининов клирънс – важно в контекста на лечението с бифосфонати

o Чернодробни трансаминази – за изключване на метаболитни чернодробни заболявания

5. Електрофореза на серумни и уринарни протеини

o Показана при съмнение за множествена миелома или други диспротеинемии, в случай на остеопороза с неясна етиология.

Кога трябва да се започнат изследванията:

В идеалния случай оценката на костната плътност трябва да се започне при жени в ранна менопауза, ако имат клинични рискови фактори.

При пациенти, които са на хронично лечение с кортикостероиди, изследванията трябва да се извършат преди започването на терапията и да се наблюдават периодично.

При липса на значителни рискови фактори, изследванията могат да бъдат започнати на 65-годишна възраст при жените и на 70-годишна възраст при мъжете.

Препоръки за хранене и начин на живот за поддържане на здравето на костната система:

Здравето на костите зависи от сложна взаимодействие между основни хранителни вещества, редовна физическа активност и хормонален баланс. Приемането на правилен начин на живот, заедно с балансирано хранене и целенасочени добавки, играе централна роля в предотвратяването на костната деминерализация и намаляването на риска от остеопороза.

1. Хранене в подкрепа на костния метаболизъм

За да се осигури образуването и поддържането на костната маса, ежедневната диета трябва да включва:

Калций – основен структурен минерал на костната тъкан. Препоръчителният прием за възрастни е 1000–1200 mg/ден. Хранителните източници включват млечни продукти (кисело мляко, сирене, мляко), сардини с кости, тофу, зелени зеленчуци (броколи, къдраво зеле), бадеми.

Витамин D – улеснява чревната абсорбция на калций и фосфор. Умереното излагане на слънце (15–30 минути/ден) е основният източник, но може да се допълни с храни (яйца, сьомга, черен дроб от треска) и добавки, особено през зимата.

Магнезий – участва в образуването на костната матрица и активирането на витамин D. Намира се в ядки, семена, бобови растения и пълнозърнести храни.

Протеини – адекватният прием (0,8–1 g/kgc/ден) е от съществено значение за образуването на колаген в костите.

Цинк – участва в минерализацията на костите, диференциацията на остеобластите и костната ензимна активност.

2. Препоръчителни хранителни добавки

При недостатъчен прием с храната или необходимост от допълнителна подкрепа се препоръчва употребата на комбинирани формули с повишена биодостъпност.

Calcium Magnesium Plus 

Комплексна добавка, която осигурява калций и магнезий в балансирано физиологично съотношение, допринасяйки за поддържането на костната плътност и мускулната контрактилност. Полезна е в периоди на повишени костни нужди (менопауза, бременност, напреднала възраст), както и за профилактика на остеопорозата.

Mega Zinc

Съдържа цинк в хелатна форма, с ефективна абсорбция, който е от съществено значение за стимулиране на синтеза на колаген и поддържане на остеобластогенезата. Приемането му е полезно в допълнение към терапиите за здравето на костната система, особено в контекста на хранителни дефицити или в случай на отслабена имунна система.

3. Активен начин на живот и допълнителни мерки

Физическата активност – упражнения с натоварване (ходене, танци, тренировки с тежести) стимулират образуването на костна тъкан чрез механотрансдукция. Препоръчват се минимум 30 минути на ден, 5 дни в седмицата.

Избягване на заседналия начин на живот – продължителната неподвижност ускорява костната резорбция.

Отказване от тютюнопушенето – никотинът оказва негативно влияние върху костното образуване и намалява нивото на естроген.

Намаляване на консумацията на алкохол – хроничната и прекомерна консумация се свързва с намаляване на костната минерална плътност.

Хормонален баланс – наблюдението и коригирането на ендокринните дисбаланси (естрогенен дефицит, хипертиреоидизъм, хипогонадизъм и др.) е от съществено значение за превенцията на вторичната остеопороза.

Чрез интегриране на подходящо хранене, програма за редовна физическа активност и специфични добавки като Calcium Magnesium Plus и Mega Zinc от Calivita, може да се осигури необходимата подкрепа за поддържане на здрава костна система и намаляване на риска от фрактури, особено при лицата от рисковите групи.

Важно:

За всеки, който има проблеми с болки в гърба и врата, болки в ставите (рамене, колена, тазобедрени стави), постурални проблеми, препоръчваме Лечебен масаж с остеопатични техники от специалист-остеопат. Това е клинично обоснован подход, съчетаващ масажна терапия с принципите на остеопатията за насърчаване на възстановяването, подобряване на опорно-двигателната функция и дългосрочно благосъстояние.

Повече за терапията може да прочетете в статията: https://www.qlife.bg/lecheben-masaj-s-osteopatichni-tehniki/ 

Повече за Calcium Magnesium Plus на Calivita:hello.calivita.bg/products/calcium-magnesium-plus 

Повече за Mega Zinc на Calivita: hello.calivita.bg/products/mega-zinc